Бездната на бъдещето
Елени Ватилиду
Захарий Стоянов
Дървото беше празнично зелено
в онази призрачна градина,
изправило короната си царствена,
без края й да мога да достигна -
безкрайни клони право във небето!
И както погледът ми възхитено литна,
усетих аз да се повдигам
и тялото ми ... [ още ] |
 |
През праговете на съня
Марко Ристич
Захарий Стоянов
Пусни ме Действителност
още веднъж да се върна
На тази пътека където дъхът на морето
зове към пътуване
Между тези кипариси които никога
не се явяват в съня между тези мисли за които миналото
и бъдещето се надпреварват
Тук където ... [ още ] |
|
Странджа
Стоян Райчевски
Захарий Стоянов
Книгата съдържа изследвания и материали, които разкриват различни аспекти от проявленията на античната традиция в народната култура на Странджанския край, разположен на главния път, свързващ Европа с Мала Азия, по който се осъществява ... [ още ] |
|
Полет на чучулиги
Йордан Гранитски
Захарий Стоянов
Хубаво е да гледаш волния полет на чучулигите,
които се стрелкат в простора и опиянени
от своята песен, запленени от Слънцето,
устремяват крила надолу към топлата гръд на Земята.
Аз любя волния полет на чучулигите!
Аз любя и тяхната песен! |
|
Интервю със себе си
Атанас Наковски
Захарий Стоянов
Всеки от героите е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дагма, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии.
Антон Дончев |
|
Кентърбърийски разкази
Джефри Чосър
Захарий Стоянов
|
|
Алински вълци
Тихомир Стойчев
Захарий Стоянов
Тихомир Стойчев е роден през 1953 г. в София. Завършва история. Работил е като инструктор в спортни клубове, учител, а от 1982 г. постъпва в органите на МВР, където заема различни изпълнителски и ръководни длъжности. Занимава се с ... [ още ] |
|
Църква и вино
Евтим Евтимов
Захарий Стоянов
Все още пиша стихове,
все още правя грехове,
все още сутрин ме зове
с любовни песни чичопея,
все още нося шепа жар
от някой вчерашен пожар,
все още плача аз и пея -
все още на инат живея...
Това ми стига
до следващата книга. |
|
Небе и корен
Драгомир Шопов
Захарий Стоянов
... И побелях като снега.
Затрупан от неволи и съмнения,
остава ми сега
да се спася в едно стихотворение. |
|
За началото и края
Венцислав Кисьов
Захарий Стоянов
Колко много глупави и боклучави неща излизат от пишещите ни машини и за почти всяко нещо личното ни мнение е, че то е гениално, а всеки от нас може да каже за другия, че повечето му неща са упражнения по пътя към неповторимото, което ... [ още ] |
