| |
Очите на живите
Тодор Иванов
Захарий Стоянов
Луната - това анемично Слънце -
пребледняла от безсъние - скришом
надзърта през услужлив облак.
Като се убеди, че я следи, скри се,
поласкана, в облака.
Не е безразлична към мен - помисли
си мъжът - и обнадежден, зачака
Слънцето.
А ... [ още ] |
|
|
