Глобализацията - този световен проблем навярно е един от най-значимите, в този смисъл и един от най-изследваните в последните 15-20 години. Всъщност темата за глобализацията и нейните последици за света стана център на особено научно и политическо внимание след разпадането на бившата социалистическа система и вече значително по-свободното и облекчено въздъхване на световния капитал и по-точно на транснационалните капитали, чието жизнено пространство рязко се увеличи.
Паралелно с този процес, обективно предположен от силния размах на информационното общество, се разви още един процес - появата и разширението на държавната глобализация. Паднаха редица ограничителни сили, падат и държавни суверенитети и което е най-важното - САЩ, а заедно с тях и капиталите им, си отдъхнаха по-свободно и плъзнаха и там, където до вчера не очакваха, че така лесно могат да стигнат. Навлязоха, с други думи, в бившите, до вчера съветски зони на влияние. Нещо повече, примерът с Ирак показва, че от тях вече зависи кои компании да бъдат допускани до възстановителните работи в Ирак и кои - не. В този смисъл понятието глобализация до голяма степен се препокрива с опитите за американизация на света.
Понятието глобална революция, както ще стане дума и по нататък, стана масово и всеобщо понятие, с което започнаха да се обозначават почти всички промени, настъпващи в нашия следвоенен мир... От друга страна, или точно поради засилената и по същество пълната власт над целия свят, която САЩ се опитват и засега твърде успешно налагат, беше изключително облагоприятствано от разпада на световната социалистическа система, от една страна, и от друга, на самия Съветски съюз. Този процес обаче почти провокира формирането на една своеобразна опозиционна сила, каквато бе най-първо Европейската икономическа общност с нейните икономически обединения, а днес вече така нареченият Европейски съюз, като скрита, но без никакво съмнение своеобразна съпротива срещу пълното доминиране на американизма в икономиката и културата на съвременното човечество.