Не съм историк, нито политик, нито географ, нито социолог. Аз съм просто пътешественик с късмет. Описах пътуването не заради онова, което научих, а заради това, което почувствах. Разказах преживяванията ни не с познанията и интелекта си, а с ентусиазма сърцето си.
Осемдесет и пет дни из Индия. Почти както Филеас Фог около света. И докато самолетът ме отнася високо в небето, си спомням едно от заглавията в прочутия роман на Жул Верн:
XXXVII глава, в която се доказва, че околосветското пътешествие не донесе на Филеас Фог нищо, освен щастие.
"На Тибет
И всеки народ и човек,
чийто ден е помрачен от спомена за извършено над него насилие.
На ситуациите, обявени за безнадеждни
и болките, изживяни като нелечими -
с вярата, че светлината е по-силна от мрака.
На Индия
И всеки народ и човек,
който протяга ръка на ближния си в беда, каквото и да му струва това.
На инстинктивната доброта
и безкористната щедрост -
с благодарност, че поддържат жива светлината на света."