Секс. Скандалът, нежността, последиците, удоволствието, фантазиите, болката, умората, близостта, докосването, влизането, объркването, излизането, безсмислието, нагонът, щастието.
Вторият брой на "Granta" в България отправя поглед към сцената на желанието и онова, което се случва зад неговите кулиси - разсъбличането на клишетата, интимната среща, актът. Авторите тук постоянно прекрачват границата между позволено и непозволено, която обществото им налага, за да я предначертаят по изненадващ начин, поставил под въпрос очевидностите и порядките. Привлекателни или стряскащи, техните произведения ще накарат читателя да усети с тялото си думите, да докосне с мисъл немислимото. Оголеното писане, фино и искрено, загадъчно и привлекателно, протяга съблазняващата си ръка, за да достигне отвъд илюзиите и самозаблуждението.
За първи път в България може да прочетете текст на носителя на Нобелова награда за литература 2012
Мо Йен специално писан за списание "Granta" както и интервю с него. Повечето от разказите на Мо Йен (1955) са ситуирани в родното му село Гаоми, провинция Шандун. Той започва да пише като войник в началото на 80
-те години на ХХ век, когато в Китай се заформя силно авангардно движение в литературата. Има множество публикувани сборници, романи и антологии. Отличителни негови произведения са новелата "Червено сорго" (1986), с филмовата адаптация на която китайският режисьор Джан Имоу печели Златна мечка от фестивала в Берлин през 1988 г. и която по-късно Мо Йен удължава в романа "Родът на червеното сорго"; разказът "Люлката на бялото куче" (1985), филмиран като "Нуан" от режисьора Хуо Дзиенци; разказът "Прозрачният морков" (1985), включен в множество китайски антологии за проза, както и в университетските учебници по литература; романите "Пищни гърди тлъсти бедра" (1995), "Умора от живота и смъртта" (2006) и "Жаби" (2009), последният от които през 2011 г. печели една от най-престижните литературни награди в Китай - "Мао Дуън". През 2012 г. Мо Йен получава "Нобеловата награда за литература".
Джак Керуак и Алън Гинсбърг отдавна са легенди, а легендите нямат биографични бележки. И все пак - основни фигури в битническото движение, хора на пътя, литературата, наркотиците и секса. Ако не сте чели нищо от тях (с легендите се случва) започнете от "Вой" на Гинсбърг (1965 г.) и "По пътя" на Керуак (1957 г.). Или от писмата, които публикуваме в този брой, само четири от пространната кореспонденция между двамата.
Авторите в брой 2 на "Granta България":
Рейтинг: 1.00 / 1 глас 
