О, Хенри

3 коледни истории "Подари книга за Коледа!
Влизаме в декември. В дъното на месеца хипнотизиращо свети Коледа. Всеки момент ще се отприщи предпразничната лудост. Кротките довчера граждани ще се превърнат в бесни купувачи. Търговците вече пресмятат печалбите и търкат доволно ръце. Коледата все повече заприличва на огромен мол, на коледен базар в НДК, на претъпкани от хора "Метро", "Била"... Коледата като браншови празник на работещите в търговията. Ден на промоцията.
Затова бързам още в началото на този месец да обявя своята малка лична кампания. Тя не е под нечий патронаж и зад нея не стои никоя институция. Не е свързана с пращане на SMS-и. Всеки десети не печели лек автомобил или екскурзия за двама до турски курорт. Не е част от промоционален пакет. Нека я наречем просто "Подари книга за Коледа".
Защото подаряването на книга е хубав жест. В това има вкус и една особена естетика. Има екология на духа. Не знам как да го обясня. Не е като да подариш дезодорант или лек автомобил.
Защото книгата е много личен подарък. Защото подаряваш думи, подаряваш история. И казваш нещо през нея на този, комуто я подаряваш.
Защото книгата е бавен подарък, подарък, който трае. Не го изхарчваш, изпиваш, изпръскваш и не изхвърляш празната му опаковка. (То също е част от екологията.)
А това да подариш книга на Коледа е нещо съвсем специално. В него има стил, ретро. Защото Коледите са направени от книгите, които сме чели, от историите, които са ни разказвали. Спомням си много ясно "Малката кибритопродавачка", която получих като дете, и скришната сълза, през която я препрочитах. Как би изглеждала Коледата без тази история. Или без "Даровете на влъхвите" на О'Хенри. Или без Дикенс, в който можеш да потъваш до безкрай. Или без "Коледната история на Оги Рен" от Пол Остър.
Подарявам тази малка лична кампания на тези, които вече се чудят как да не подарят същия парфюм, шал, бижу от миналата година.
Надявам се да я прочетат и тези, които разгръщат предимно икономическите страници, управителите на банки, шефовете на фирми. Изненадайте вашите служители за Коледа, подарете им книга. Или прибавете книга към всички офис джунджурии, които ще раздадете покрай празника.
Когато едно общество е в дълга и тежка криза, то първо изхвърля онова, което му се струва излишно и ненужно. Книгите, и изобщо културата, бяха лесно припознати като излишния харч. Като нещо, което не е стока от първа необходимост. Струва ми се, че бавно започваме да осъзнаваме обратното. Книгите и културата са стока от първа необходимост за всяко нормално общество.
Вярвам, че ако повече хора си подарят книги за Коледа, това ще намали малко разомагьосването на празника. Ще редуцира общото количество кич, ще приглуши с един тон истерията. Ще разграничи празнуващия от пазаруващия човек. Защото Коледата не е промоция, а дар и чудо. А без чудеса не се живее. Особено днес, особено тук."
Георги Господинов

Когато започвате да четете текст, озаглавен "За Георги Господинов", може би някои от вас очакват и продължението: "за" или "против" Георги Господинов. Творчеството му е много актуално, постига широка известност и е любима тема за обсъждане, около която се разделят на няколко фронта литературните критици. Върху него са публикувани множество статии на български и чужди езици, писани са научни трудове в България и в чужбина.

Причислявано е към постмодерната литература - заради експеримента, експресивната импровизация със словото. Безспорно постмодернизмът е интересен обект за дефиниране. Но Георги Господинов не е автор, предназначен само за тесни научни кръгове. Творчеството му прекрачва границите на литературния елит, жъне успехи и печели читатели и сред по-широка публика. При това, абсурд е да го наречем комерсиален продукт. Можем да го определим просто като едно от онези явления, които очертават силуета на новата българска литература. Едва ли има хора, които се интересуват поне малко от българска литература и не са чували името на Георги Господинов. Как и кога се превръща то в безспорен авторитет на литературната арена - и назоваващо един от съвременните учители по грамотност на сърцето?

Георги Господинов има богато слово и богат творчески опит - в поезия, проза и драма. Носител на много награди, превеждан на 21 езика, а от 2023-та година, първият български автор, награден с международна награда Букър! Играта с отблясъците на словото и смисъла започва с поетическите му творби - стихосбирката "Лапидариум", която получава националната награда за дебют "Южна пролет". Следват я "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин". Трите стихисбирки по-късно са събрани в изданието "Балади и разпади", заедно със стихотворенията от цикъла "Неделите на света".

Веднъж събуден. интересът към прозата от автора също не затихва. Първата прозаическа творба на Георги Господинов, "Естествен роман", е публикувана на 21 езика. Тя представлява изключителен принос за националния културен живот. Дори зад граница успява да привлече вниманието към съвременната българска литература - отзовават се водещи световни медии. За "Естествен роман" излизат рецензии в "Le Nouvel Observateur", "Le Courrierq", Ню Йоркър, в. Таймс, Гардиън, в най-елитните немски издания. Критиците намират романа за "едновременно смешна и ерудирана, пошла и изискана, но блестяща във всяко отношение и новаторска по форма" творба. Наричан е "едновременно земен и интелектуален", "малък изискан шедьовър", "хумористична, меланхолна и изключително идиосинкразна творба". А Георги Господинов се утвърждава като блестящ "хуморист на отчаянието".

Сборникът с разкази "И други истории" излиза през 2000 г. и също е преведен на седем езика. За него авторът е удостоен с една от най-престижните международни награди в жанра - "Франк О' Конър". В него е поместен и разказът "Сляпата Вайша" - разказ с дълбоко послание, по който аниматорът Теодор Ушев създава своя филм, получил номинация за Оскар.
Успехът следва и с вторият роман на Георги Господинов "Физика на тъгата", който се радва на широк прием у нас като една от най-продаваните съвременни български книги. "Георги Господинов пише световен роман, който е и български", пише литературният критик Митко Новков. Майсторският английски превод на романа, направен от Анджела Родел, е номиниран за най-престижните международни награди в областта на превода.

Георги Господинов е автор и на две пиеси - "D.J." (съкратено от "Дон Жуан") и "Апокалипсисът идва в 6 вечерта". Те са поставени с голям успех на родната сцена, а втората пиеса е и една от 300 избрани от цял свят и е представена в Манхатън, Ню Йорк.
Следващият интересен експеримент е съавторството на Георги Господинов с дъщеря му Рая в "Сватби на животни и неща". То не бива да ни изненадва. Както казва Вихрен Чернокожев в своя текст за книгата, "децата са вселенски същества; те винаги са по-свободни в съпреживяването на реалността, в изобретяването на пространството и времето. Защото всякак са по-близко до това, което нещата означават, до онези придмитологични времена, когато нещата все още нямат имена." А Георги Господинов е автор, който добре се вписва в това светоусещане. Умее да въздейства на подсъзнанието. Защо да го четем? Ако сме будни, за да развием таланта да сънуваме. Ако не сме - за да се събудим.

"Ako не четете този текст, той не съществува. И това е първото чудо на четенето. Всяка книга, която стои затворена в библиотеката, е като онова спящо царство от приказката. Ако отвориш книгата и зачетеш малко, царството оживява. Има някаква магия, която се получава от срещата на поглед и буква. От тази целувка между окото и написаното чудото се случва. Първото, което искам ти кажа, лично и тихо, е, че имаш да събуждаш толкова много книги от съня им. Приеми го така, между нас казано, като малък подвиг. Ти си тази, която събужда книги. Ти си този, който събужда книги. А събуждащият книги събужда светове." Георги Господинов