Арнолд Нетъл, стеснителен млад пощенски чиновник, пристига в усамотено английско село в края на лятото. През прозореца на пощата вижда да минава красива жена, Оливия, и появяването й сякаш възвестява нова надежда в живота му. После нейното уверено, сигурно семейство го кани вкъщи, за да посвири на виолончелото си, и неизбежно се оказва влюбен. Но с бавното приближаване на пролетта крехките надежди на господин Нетъл също така неусетно си отиват.
Публикуван за пръв път през 1928 г., този единствен роман на Дороти Едуардс музикално втъкава главната си тема - самотността на човешкото съществувание - с тънък поглед към нейните последствия. Изпълнен с настроение, деликатен, романът й е, както казва Дейвид Гарнет, "прецизно и съвършено произведение на изкуството".
Някои критици откриват в нея руско влияние. Като в Чеховите пиеси събитията се развиват в обществени застояли води, централните действащи лица нямат определени неща, с които да се занимават, и са захвърлени от обстоятелствата в общата си компания.
Авторката е избрала своя спектър от герои много пестеливо, за да може да илюстрира сложността и комичността на английската социална система и нейните отношения към любовта и класовите различия.