Мармалад или модерна теория на вероятните връзки

Беше първи юни, ведра юнска вечер. Летях над улиците и къщите на Дъблин и най-после ето ме тук. Влизам през покрива. През капандурата се спускам във всекидневната и веднага отгатвам, че в къщата живее жена. Обзавеждането е женствено - покривки в пастелни цветове върху канапето, ей такива неща. Две саксии с цветя. И двете живи. Скромен по размер телевизор.
Както изглежда, пристигнал съм по средата на някакво празненство. Неколцина стоят неловко в кръг, отпиват от чаши с шампанско и се преструват, че се смеят на казаното от останалите. Различната им възраст и пол подсказват, че това е семейна сбирка.
Изобилства с честитки по случай рожден ден. Захвърлена опаковъчна хартия. Подаръци. Подкани да тръгват към ресторанта. Жаден за информация, чета картичките. Адресирани са до някоя си на име Кейти и по всичко личи, че тя чества четирийсетия си рожден ден. Не бих казал, че има кой знае какво за празнуване, но, както казват, всякакви ги има.
Откривам Кейти. Изглежда доста по-млада от четирийсет, но четирийсетте са новите двайсет, доколкото съм чувал.
Тя е възвисока, тъмнокоса и едрогърдеста и смело прави всичко по силите си да стои изправена на чифт ботуши до коленете с токове като колове на ограда. Енергийното й поле е приятно. Трепти от умерена топлота досущ като недотам секси учителка в основното училище. (Въпреки че всъщност не това е професията й. Зная го, понеже ми е известно ужасно много.)...