Книгата запълва липсата на оперативна литературна критика, на трибуна за оценка и анализ на творбите на българските писатели. Роза Боянова в книгата си "Ескизи към портрети на писатели" споделя спомени-щрихи към портретите на обичаните поети Иван Пейчев и Христо Фотев , представя и 32 литературно-критически текста за съвременни писатели, творили в началото на 21 век. Това са бургаски творци ( Керана Ангелова , Атанас Радойнов, Манол Манолов и други), както и гости на литературната общественост на морския град ( Петър Чухов , Иван Вълев , Джина Василева, Борче Панов , проф. Росица Йорданова и други), а в ... |
|
И Шели, и Сезан са имали сложни, достойни за фройдистки анализ, характери. Болезнено срамежливи, те били сподиряни от депресии, страхове, яростни изблици на чувства. И двамата притежават необходимия за творчеството егоцентризъм и неудържимия устрем към себеизява. И двамата искат да видят под невидимото. Шели търси символи, за да предаде неуловимите под видимата повърхност движения на мисълта - Сезан безразборно избира своите обекти, защото те са вторични спрямо самия акт на рисуването. Изображението в картините не може да засенчва динамиката на акта на сътворението. ... |
|
Книгата от Проф. Валентин Ангелов на издателство "Абагар" разглежда темата за българското изкуство. ... |
|
Албрехт Дюрер е известен в цял свят като несравним майстор на гравюрата, без неговите художествени постижения да се ограничават само в областта на графичното изкуство. Той работи не по-малко плодотворно и в други жанрове, като маслена живопис и акварел. Но все пак, когато става дума за Дюрер, неговото име е свързвано най-вече с гравюрите му. Графичното творческо наследство на Албрехт Дюрер е наистина огромно. Сред известните днес негови произведения са повече от 400 гравюри на дърво и на мед, огромно количество илюстрации за книги и няколко експериментални работи, в които художникът се опитва да открие нови техники за ... |
|
Любен Зидаров е един от най-емблематичните творци в съвременната българска пластическа култура. Завършил живопис в Художествената академия през 1948 г. при проф. Илия Петров, работил продължително време илюстрация. Илюстрирал е около 200 произведения на българската и световната литературна класика. Живописта на Любен Зидаров е аристократична самоирония, анекдотичен рисунък, закачливи пластически сюжети. Неслучайно той се автопортретира в различни състояния и ракурси, като открива все повече пластове на общочовешкото битие. Деформацията служи на Любен Зидаров за съзнателно противопоставяне на романтиката на пасторалните ... |
|
Книгата представя писателят Ивайло Петров като художник. Тя включва пастели, картини, рисунки на твореца. В него има коментари на Светлин Русев и проф. Иван Маразов за пластическото наследство на автора на "Хайка за вълци". В албума са показани пастели, акварели, масло, както и керамичните му творби - "гайдарче", "гъдуларче", "оплаквачки" и около 20-30 стилизирани фигури. Творчество на Ивайло Петров Първият сборник на Ивайло Петров е "Кръщение", а с повестта "Нонкина любов", която излиза на следващата година, става изключително популярен. През 1949 г. е ... |
|
Добре дошли в света на Хайга, кратки рисунки и фотографии вдъхновени от хайку стиховете . Терминът хайга, в буквален превод означава „хайку рисунка”: „хай” - от хайку и „га” на японски - картина. Днес много творци използват фотографията, вместо традиционните картини за хайга. В такива случаи може да се говори за „фото хайку”. Хайгата е неформално изкуство. Обикновено изображенията са малки и подобни на скици или графики, но граматиката на изобразителното изкуство и фотографията, като цяло се прилагат в хайгата. Въпреки подчинението на тези норми хайгата е и носител на нещо уникално, а именно събирането на стих и ... |
|
Дневникът на един от големите артисти на нашето време. Визуалният артист, театрален автор и режисьор, пърформанс артист и писател Ян Фабър (р. 1958) живее и работи в Антверпен, Белгия. Неговите инсталации, рисунки, скулптури, пиеси и пърформанси обикалят света. Фабър е символ - артист, превръщащ всеки свой усет в картина. Човекът, който мери облаците. Човекът, който превръща кръвта в театър. Още от началото на своето творчество е воден от импулса да проникне в нещата, да експериментира в изкуството, да стигне до крайност, за да открие себе си. "Нощен дневник" е подвластен на този импулс - суров, безстрашен и ... |