Да гледаш и да виждаш. Описания

Любопитен изследователски поглед към някои класически произведения от изобразителното изкуство.

• Какво правим, когато гледаме една картина?
• За какво си мислим?
• Какво отключва нашето въображение?
• Как да изразим пред другите и пред себе си онова, което виждаме или усещаме?
• Доколко историкът на изкуството може да тълкува ентусиазирано нещата, които вижда – малко, много или никак?

В своите шест кратки повествователни фикции, които са в същото време анкети върху видимото в изкуството – от Веласкес до Тициан, от Брьогел до Тинторето, Даниел Арас проследява приключенията на погледа. При всяка коментирана картина стигаме до едно и също: просто да гледаш, не означава да виждаш онова, което художникът е вплел в тъканта на картината. До такава степен, че можем да кажем: не се вижда нищо.

Книгата на Даниел Арас, един от най-блестящите изкуствоведи на нашето време, съдържа 60 цветни илюстрации. Необятното поле на познанието – същностна черта на класическата живопис, се разгръща по неподражаем начин пред нас с помощта на нейния жив, освободен и игрив език.

Скъпа Джулия

• Марс и Венера, изненадани от Вулкан - Тинторето

Погледът на охлюва

• Благовещение - Франческо дел Коса

Черно око

• Поклонението на влъхвите - Брьогел

Руното на Магдалена
Жената в раклата

• Венера Урбинска - Тициан

Окото на майстора

• Менините - Веласкес