В този том са включени сценариите "Селцето" (1971 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бялата магия!" (1980 г.) и "Илюзия - книгороман" (1981 г.). ... Константин Павлов (1933) е признат като голям и оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. По негови сценарии са създадени и едни от най-известните експериментални български филми. Мнозина специалисти и читатели го изтъкват като уникална фигура от световна величина. Причините за това са в абсолютната автономност на поетиката и внушенията му спрямо нормата, в своеобразието на парадоксално-гротесковия свят ... |
|
|
Проблеми на практическото обучение по сценарийна техника. ... "Книгата "Сценарийният сюжет" на Светла Христова е важна стъпка към създаването на професионална киносценаристика в България. Това много сериозно изследване може да служи като учебно пособие за амбициозни и талантливи млади сценаристи, давайки им възможност да осмислят теоретично и да овладеят практически структурираните характеристики на филмовия разказ, да придобият много сложното умение за транскрипция на литературната образност в аудиовиузална." Проф. Иван Георгиев ... |
|
|
Книгата е посветена на проблема за времето във видеоизкуството, една от най-значимите и безспорно комплексни артистични форми, която е добре позната и утвърдена в България. Проследени са генеалогията на видеоизкуството и връзките му с телевизията и киното; предприет е опит за концептуализиране на дигиталните технологии и обосноваване на една естетика на дигиталния образ; предложен е критически анализ на конкретни произведения от гледна точка на времевия им аспект. Книгата съдържа и по-общи наблюдения върху съвременната аудио-визуална култура и динамиката на нейните процеси. Приложената анкета с водещи български ... |
|
|
Монографията е посветен на киното и на електронните медии като индустрии, с взаимно обвързани сегменти: производството, разпространението и показ и формите на организация и управлението им. Текстът е организиран в две части: първата изследва възникването, състоянието и структурата на филмовата индустрия втората анализира радиото и телевизията като организация, управление и програмиране Частта за киното проследява метаморфозата му от панаирджийско зрелище към мощна индустрия, възхода, упадъка и възраждането му в САЩ и Европа. В този аспект е разгледана политиката на Европейския съюз по отношение на аудиовизията и ... |
|
|
"... Филмопроизводството е процес, който протича в специфична среда. Творческите, техническите и финансовите изисквания са високи, сложни и взаимосвързани. Освен това аудиовизуалното произведение трябва да се създаде за определено време, съчетавайки таланта и труда на много участници и специалисти от различни сфери. В контекста на глобализацията и цифровизацията на технологиите за производство и разпространение на филмовите творби индустрията за забавление започна активно да прилага проекта като една от многото форми за организация на човешката дейност. Именно структурата на гъвкав екип от продуцент, сценарист и ... |
|
|
Сборник на департамент "Кино, реклама и шоубизнес". ... "Настоящият сборник предлага на академичната общност текстове като резултат от усилията на преподаватели с утвърдени имена във филмовото и фотографското изкуство, които тук сменят амплоато си на творци с това на изследователи на художествени проблеми и явления. Публикациите са част от научното изследване на колеги за докторските им тези, с което те изпробват различни насоки в своите проучвания, систематизации и анализи. С публикуването им в този сборник те стават достъпни за всички, които се интересуват от съответните проблеми, с възможност да бъдат ... |
|
|
"Майсторите на Голямото кино" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Франсис Форд Копола, сър Алън Паркър, Тео Ангелопулос, Никита Михалков, Вим Вендерс, Иржи Менцел, Кшищоф Зануси, Емир Костурица, Отар Йоселиани, Николай Бурляев, Александър Сокуров, Виктор Ерике, Джери Шацбърг, Катрин Деньов, Людмила Чурсина, Любиша Самарджич, Мика Каурисмаки, Тери Джоунс, Люк Бесон. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в техните прогнози за бъдещето на киното. Същевременно ... |
|
|
На кого не му е направило впечатление? От няколко години насам все повече снимки са неостри. Независимо дали в рекламата, във фотожурналистиката или в художествената фотография – едва ли има нещо по-обичано от мекия контур, неостротата на движението или преекспонирането. Ефектите на неостротата обаче не са само мода; по-скоро те имат история, чиито начала възхождат към ХІХ век. Волфганг Улрих описва за пръв път тази история. За него тя става и повод за по-задълбочен размисъл за днешните понятия за изображението. Какъв дух на епохата води до събирането на традиционните форми на неострота в обща естетика? Волфганг Улрих, ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
