"Нов речник на личните имена у българите" представя именния фонд на нашия народ, граден хилядолетия и ползван в основната си част до наши дни. Предназначен е на първо място за младите, на които предстои да създадат потомство и да направят своя избор между традицията и модата в именуването. Той е за всички, които се интересуват от антропонимията или се нуждаят от справка за конкретни лични имена. За тези, които са без филологическа подготовка. Речникът включва нужната лингвистична, социокултурна и историческа информация, свързана с научното, съвременно осмисляне на имеобразуването и именуването в езиков и ... |
|
Семантичните категории количество и степен. ... Трети том от десеттомната граматика се състои от две свезки: семантичната категория количество; семантичната категория степен. Първата свезка е с главен автор Л. Крумова и съавтор в сравнително неголяма част Р. Рошко. Втората свезка е написана от съавторите Ал. Петрова и М. Чоролеева. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Книгата е опит да се видят възможните езикови и психолингвистични измерения на Аз-а. Авторът, който е известен със своите предпочитания към философията на езика, представя последните си разсъждения за selfconcept-а и мястото на логоса в метакомуникативната стратегия на човека. Отделните части на книгата обхващат както специфичния лингвоаналитичен дискурс, така и изводите от поучителните експерименти. ... |
|
В книгата се разглеждат в исторически и сравнителен план личните местоимения в балканските езици. Проучването се прави последователно на три равнища: морфологично (със средства от теорията на множествата), семантично (чрез система от бинарни диференциални признаци) и синтактично (посредством граматиката на зависимостите). Въз основа на получените резултати се правят съпоставки на лично-местоименните системи в балканските езици по синхронната и диахронната ос, както и изводи за приликите и разликите между тях и за тенденциите в развитието им. ... |
|
Книгата е продължение на проучванията на авторката в областта на въпросите и въпросителните изречения. В нея се разглеждат проблеми на логиката на въпросите, синтактичните структури на въпросителните изречения, семантиката на въпросите и на въпросителните местоименни думи в българския и в полския език. Тази книга представлява интерес за лингвисти, логици, преводачи от български на полски език и от полски език на български, за учители по български език, за студенти по филология, както и всички, които се интересуват от проблематиката на въпросите и въпросителните изречения. ... |
|
Авторът на тази книга е роден на 5 юни 1934г. в с. Каменово, Разградско. Начално и средно образование завършва в гр. Тутракан, а висше филологическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 13 години е гимназиален учите в Тутракан. От есента на 1969г. работи в Института за българския език при Българската академия на науките като научен сътрудник в Секцията за общи, индоевропейско и балканско езикознание с класически и нови езици (преименувана по-късно в Секция за българска етимология, а в началото на 2001 г. в Секция за българска етимология и ономастика). Ръководител е на Секцията от 1 януари 1990г. ... |
|
В монографията се изследва речта на българската етническа общност в Австрия, която е основно билингвална. Във Виена българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български (или мезолект). В австрийската столица и старите, и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, дейци на изкуството, науката и образованието - ученици, студенти, специализанти, научни работници и др.). Междинният (смесеният) език във Виена е регистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката, защото по принцип тя е най-податлива на чуждоезиково влияние. Фонетичните и ... |
|
Типове предикатно-аргументни позиции. ... Българско-полската съпоставителна граматика е първият и засега единствен в света обширен опит за семантично съпоставяне с постепенно развиван език посредник. Съпоставяните езици не биха могли да се третират като равностойни без опит за създаване на семантичен език посредник. Езикът посредник при съпоставителното изследване на семантичната категория определеност/неопределеност в полския и българския език се базира на постановката за квантификативния характер на тази категория. На равнището на семантичните характеристики на предикаторите, които определят формата на изреченската ... |