Много изследователи са се захващали с нашата азбука, обяснявали са различни въпроси свързани с нея, но, по мое скромно мнение, никой не е обяснил най-главното - какво представлява тя? Но да започнем всичко подред. Какви са фактите? Кирил, нарицаем Философ, е дръзнал да сътвори букви за славяните, при все че на Света са известни, вече от много години, трите азбуки - еврейската, латинската и гръцката, които са всепризнати от учения свят за мъдри, даже нещо повече - за божествени! И после, кой е този Кирил? Каква е била толкова учеността му, та са го нарекли ФИЛОСОФ?... ... |
|
|
Помагалото е предназначено за всички, които създават текстове на български език - ученици, студенти, учители, филолози, журналисти. То е съобразено с университетската учебна програма по практическа българска граматика. В него се работи върху правилата за точна, правилна, логична и благозвучна реч, които са включени в държавните образователни изисквания. В теоритичната част са обяснени кратко най-често използваните в редактирането термини. Илюстрирани са типичните езикови грешки и начините за тяхното отстраняване. ... |
|
|
Граматика на съвременния български език в практически аспект, представена ясно и достъпно във вид на таблици. Основните граматични и правописни правила, и техните изключения, илюстрирани с подходящи примери. Тестови задачи след всеки раздел, степенувани по трудност, за проверка на знанията. ... |
|
|
"Рухването на Вавилонската кула се превръща в символ на изгубването на прозрачността между знаците и нещата. Божественият жест прекъсва езика и сблъсква несъизмеримостите, а разчленяването на единния човешки град определя залозите на превода. Той от своя страна обещава следвавилонско помирение, като задвижва взаимодействието с другия във всичките му възможни проявления: в недоразуменията и диалога, в разсейването и вслушването, в отклонението и подражанието, в единомислието и разногласието. Съвременната вавилонизация свидетелства за езиковото многообразие и свободата на всеки да избира на какъв език да общува, а ... |
|
|
Разглеждането на различните аспекти от формирането на националния език и на науката за него е пряко свързано с цялостното изследване на спецификата на българската национална идентичност. Тази тема е един от много актуалните въпроси пред съвременното българско общество, свързан със състоянието на неговия език. Разработването й може до голяма степен да подпомогне разбирането на днешните обществени нагласи, както и на реакциите спрямо промените в българския език, настъпващи като резултат от наблюдаваната тенденция към глобализация, повлияна и от развитието на информационните технологии. Важно! Изданието е на много години и ... |
|
|
В книгата се разглеждат в исторически и сравнителен план личните местоимения в балканските езици. Проучването се прави последователно на три равнища: морфологично (със средства от теорията на множествата), семантично (чрез система от бинарни диференциални признаци) и синтактично (посредством граматиката на зависимостите). Въз основа на получените резултати се правят съпоставки на лично-местоименните системи в балканските езици по синхронната и диахронната ос, както и изводи за приликите и разликите между тях и за тенденциите в развитието им. ... |
|
|
Книгата представя докторската дисертация на автора, в едно със статии свързани с темата "езикът на прабългарите". Тя съдържа първия опит на висококвалифициран специалист в областта, за създаване на речник на прабългарския език. Авторът демонстрира с доказателствен материал автентичността на прабългарски корени за около 800 думи от речника; за останалите добросъвестно декларира необходимостта от по-нататъшна изследователска дейност с оглед разграничаване от чужди влияния. ... |
|
|
Авторът на тази книга е роден на 5 юни 1934г. в с. Каменово, Разградско. Начално и средно образование завършва в гр. Тутракан, а висше филологическо - в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 13 години е гимназиален учите в Тутракан. От есента на 1969г. работи в Института за българския език при Българската академия на науките като научен сътрудник в Секцията за общи, индоевропейско и балканско езикознание с класически и нови езици (преименувана по-късно в Секция за българска етимология, а в началото на 2001 г. в Секция за българска етимология и ономастика). Ръководител е на Секцията от 1 януари 1990г. ... |
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
