Двама мъже разказват спомените си за две жени, с които отдавна са загубили връзка, но чието мистериозно обаяние е оставило у тях незабравим спомен. Едната е Клаудия, специалист в областта на историята на изкуството. Независимо, че е възпитана като атеистка, Клаудия има опит със свръхестественото и способността да говори с мъртви. Другата е тайнствената проститутка с прякор Черницата – жена, която говори малко и има блуждаещ поглед. Героите в творбата са част от поколението, изгубено в търсене на себе си, поколение, което се мъчи да оцелява в град на изненади и разруха. Сюжетът, който се развива между 1992-1994 г., носи в себе си голяма доза мистичност. Градските пейзажи и психологическият портрет на кубинското общество през деветдесетте са превърнали романа в една от значимите творби в съвременната кубинска литература.
Тя не го знае, но съвсем скоро животът ѝ ще се промени, като в онези телевизионни сериали, в които случайностите сякаш се съюзяват против героинята. С тази разлика, че тя не е действащо лице от телевизионен сериал и не е сигурно, че в края провидението ще се намеси под формата на "Deus ex machina" и ще промени съдбата ѝ. Върви, погълната от спомена за нещо, което се е случило преди няколко дни. Смята, че това събитие е променило живота ѝ, но се лъже. Това, което наистина ще го промени, предстои да се случи. Сега крачи по булеварда, наслаждавайки се на бриза, който гали бедрата ѝ и прониква през коприненото ѝ бельо. Тропическият вятър е демон, който преследва жените в Карибите, и на нея това мълчаливо задиряне ѝ харесва. Върви, полюшвайки ханша си и примира от удоволствие, възбудена от дръзкия полъх на пасатите.
Коприненото бельо е един от подаръците, които е събирала с цената на всичко; разкошно парче тъкан, която би предизвикала завистта на всяка жена, защото в родината ѝ никоя не може да мечтае за подобен лукс, освен ако не ѝ го изпрати роднина от чужбина или не го получи от някой приятел турист... Тя няма роднини в чужбина, но сега не мисли за това. Щастлива е от усещането, че е добре облечена и най-вече добре нахранена - истинско разточителство в един беден и съсипан град. В момента не изпитва тревога. Може би ако предполагаше какво ще се случи, щеше да се върне обратно. Знае, че вече е близо до мястото и ускорява крачка, когато си спомня кой я чака. Приближава се - доверчива и ухаеща - към единственото място в града, което би трябвало да отбягва.
Рейтинг: 7.50 / 4 гласа 
