"Една доста умна жена и с немалък опит веднъж заяви, че любовта не се заражда така внезапно, както се твърди.
- Струва ми се. - започна тя - че има седем напълно различни периода в зараждането на любовта.
И за да докаже твърдението си, дамата разказа следната история. Бяхме на село. Валеше като из ведро и се зарадвахме да изслушаме разказа."
Стендал е псевдоним на френския писател Анри Мари Бейл, известен с прецизния психологически анализ на героите и със суховатия си стил. Някои от най-добрите му произведения са: "Арманс", "
Червено и черно", "Люсиен Льовен".
Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата "На малцината щастливци", обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му. В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.
Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия - монографията "История на живописта в Италия", пътеписите "Рим, Неапол, Флоренция" и "Разходки из Рим", както и на памфлета „Расин и Шекспир“. Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години.
Неговите шеговити мемоари, озаглавени "Спомени на еготиста", са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната му книга "Животът на Анри Брюлар".
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
