"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
Трето допълнено издание. ... Това е първият речник у нас, посветен специално на стихосложението. Досега стиховедски термини са били включвани в общите речници по теория на литературата - в ограничен брой и кратък обем на статиите. Предлаганото издание съдържа около 300 стиховедски термина, изяснени в статии в широк обем, богато илюстрирани с примери от стихотворни текстове. Статиите носят задълбочен научен поглед към същността на понятията - плод на сериозни проучвания на класически и съвременни стиховедски изследвания. Речникът е предназначен за ученици, студенти филолози, преподаватели по литература, поети, преводачи, ... |
|
Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев , Антон Страшимиров , Никола Фурнаджиев, Светослав Минков , Владимир Полянов, Георги Райчев , Атанас Далчев ... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между ... |
|
|
|
Началото на ХХІ в. е време, в което литературоведската футурология не е на мода. На мода продължава да е по-скоро жалбата по съдбата на литературознанието и най-вече - на литературоведа. Като продължение на темата за смъртта на книгата и литературата звучат воплите по изгубения предмет на литературознанието, по залиняването на затвореното четене, което е било същината му, по отмирането на школите и невъзможността повече да се създават големи общности, в които да се отстояват споделими идеи. И най-вече - по незавидната участ на занимаващия се с литература, който все по-малко има думата по важните за обществото теми. Макар ... |
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
През ХХ век битието на класиката, представите за това кое е значимо се променят почти всяко десетилетие. В Русия през съветско време в някакъв смисъл класиката замества част от религията, служи като знак за отсъстващите институции, дава илюзията за свобода. И когато става дума за обръщането към класическото наследство днес, важно е и това, че самият процес на наследяване е крайно проблематичен. Усещането за “излязлото от бреговете време”, за разрива на епохите, за “изхвърлената от парахода на съвременността” литература, дава отражение десетилетия по-късно. ... |
|
Кот става световноизвестен благодарение на съвременния си прочит на Шекспир . Той е сред малцината театрални критици, които успяват да променят начина, по който възприемаме Шекспировите шедьоври. Основната му сила е в дарбата да показва "kak историята е част от драмата и драмата - част от историята" (както самият той казва в интервю през 1985 г.) Теориите на Кот са повлияли и продължават да влияят на някои от най-големите новатори в съвременната театрална режисура по цял свят. "Чете ли някой все още Ян Кот?" С този реторичен въпрос започва статията си "K като Кот" доайенът на съвременната ... |