Известният на българския читател майстор на модерното слово Петер Хертлинг, който е сред водещите съвременни белетристи на Германия, изследва с предпочитание духовното битие на творци с особен характер, излизащ от тесните рамки на общоприетото и често провокиращ обществото, което „обича" да наказва своите гении... И с Хофман не е по-различно. Но П. Хертлинг, влизайки в задъхания ритъм на надарения си герой, изгражда образ, който буквално оживява, преливащ от талант, страст и жажда за познание. Поради своята документална автентичност, чрез разказа на Хертлинг оживява и една вечна и непреодолима неспособност на всяко съвремие, с присъщото му късогледство, да се погрижи за своите духовни първенци, независимо от летоброенето. Любов, многолика като самия живот, възвишена, неразбираема, по човешки земна и предизвикателна, особено когато изпреварва с измеренията си времето, което я ражда. Такава е тя, любовта на композитора, писателя, художника и юриста Ернст Теодор Амадеус Хофман, един от най-бляскавите и ярки представители на Романтиката.
