Стив Джоунс не е вярващ и в други свои книги ясно даде да се разбере каква е позицията му в дебата "религията срещу науката". Но не са за него нападенията без задръжки и стремителни атаки срещу религията, предпочитани от Ричард Докинс и други като него. Подходът на Джоунс по-спокоен, понякога ироничен, но също толкова ефективен, а често дори и по-опустошителен. В тази книга той преразглежда Библията и интерпретира историите и посланията ѝ в светлината на науката. По този начин представя на читателя впечатляващ порой от факти от широк спектър научни дисциплини, включително физика, химия, палеонтология, геология, антропология и най-вече собствената си специалност, генетика. Те се изливат от страниците в отлично представен елегантен разказ, който показва не само неговите научни способности и задълбочени изследвания, но и значителното му познаване на Библията, вероятно в резултат от семейната история.
Книгата анализира много важни библейски истории и други общи религиозни теми: Адам и потомството му; произхода на живота във Вселената и на Земята; ролята на секса, климата и хранителните ограничения; миграцията и наводненията; халюцинациите на светци и виденията; склонността на религиозните движения да се разпаднат и очернят помежду си; и много други. На всяка стъпка няма място за божествена намеса и това е ясно показано в превъзходната последна глава, по-специално заключителния ѝ абзац, където призова човечеството най-накрая да се откаже от последната си голяма задръжка, "изкованите от ума окови" по Уилям Блейк на организираната религия с нейните съмнителни обещания за задгробен живот, и да поеме уверено напред към ново цяло общество, обединено от еднозначна логическа култура, която обхваща цялото човечество, т.е. науката. За мен това е необорима пледоария, изказана с голямо умение и ерудиция.
Рейтинг: 5.25 / 4 гласа
