Странни места

Наблюдателност, усет към детайла, възможност за пътуване и голяма доза чувство у хумор са необходими, за да се напише такава. Книга. Рандъл Бейкър притежава по много от тези качества. Тринадесетгодишното ни приятелство ме направи свидетел и участник в много споделена събития, които той умее да разкаже дистанцирано с опита на годините си и едновременно въвлечено с патоса на младата душа. С точно необходимите подробности на разказващ, нелеснодостьпни събития и с лентата на постоянно любопитстващия, у когото най-важното винаги предстои... Привидно безотговорната шега, там, където другите биха заели помпозно сериозна поза, не го засебяват в характера, а го правят глобален и ако читателят внимава само у усмив­ката, би пропуснал необикновената гледна точка, интелектуално апетитния анализ и безкомпромисно точната оценка на случилото се.Нечужд на цинизма на образования ум, авторът ни убеждава, че го прави у добро, създавайки познанието чрез критичното показване на контраста. На мо­менти ни се струва, че прекалява с “моята истина е вашата истина", но защо не, когато, четейки книгата, ти се приисква това наистина да е така...Това желание се засилва и от поднесените множеството интересни подроб­ности от политическата и битовата култура на посетените страни, у които в благодарността си сме готови да простим и по-голяма авторова самоувереност.Съответстващата на високата чувствителност изказност на места се приглушава от побългаряването при добре направения превод, но пък помага у адресирането на книгата към по-широк кръг читатели.Непрекъснатите сравнения на видяното и усетеното с историята, традици­ите и достиженията на англосаксонската култура са важен аспект на Книгата и оригинален начин за популяризирането й. Същевременно, именно тези сравнения ни показват, че древно-културните народи съвсем не са си запазили завинаги местата на амвона на световното развитие. Че светът под тях създава ново знание чрез прецедентите на хаоса и неподредеността си, голяма част от които трябва да бъдат признати у полезни и изучавани внимателно. Точно тук енциклопедистът Бейкьр се среща най-близко с Нов български университет чрез девизът му: „Да не се боим от разнообразието" и това обяснява защо е вторият от двадесетте и двама­та почетни професори на НБУ и член на неговото настоятелство.Пишейки този предговор, ми се иска авторът на книгата да си избере и постави в нея една от онези свои снимки, на които усмивката и удоволствието от видяното е примесена със скептицизма на надарения да вижда повече от оста­налите и който го разказва така сладко, че ръката ни изтръпва с поднесената наполовина към устните ни чашка с кафе.