Долината на Струма (Стримон) заема съществено място в земите на Югозападна Тракия през Античността. Историкогеографското ѝ положение на контактна зона между траки, македони и гърци е предпоставка за специфични миграционни и етнорелигиозни процеси, на фона на гръцката колонизация през архаичната епоха. Те се задълбочават още повече с персийските войни и македонското настъпление през класическата епоха и с римската експанзия към края на елинистическата епоха. Сложните етнически промени, натрапените, най-често със сила, външни влияния и трайните, или не особено трайни, политически промени, остават своя отпечатък върху материалната и духовната култура на местното тракийско население.
В долината на р. Струма се обособяват, в историкогеографски план, три области: Долна Струма, или териториите, които през римската епоха заемат съществено място в границите на провинция Македония, а днес са част от Република Гърция; Средна Струма, или областта между Рупелското и Кресненското дефиле, с долината на Струмешница (Струмица) на запад, които също са били част от римска провинция Македония, но днес са преобладаващо в Република България и отчасти в БЮР Македония; и Горна Струма, или земите на север от Кресненското дефиле до изворите на реката, които през римската епоха са част от провинция Тракия, а днес са в Република България. Проучването на тези три големи области, от гледна точка на етническите, урбанистични, политически и културни процеси през Античността, е трудна и обемиста задача. Съвременната политическа разпокъсаност е дала допълнителен субективен отпечатък върху изследванията в модерната историография и това още повече усложнява работата.
В тази връзка, в настоящото издание акцентът е върху Средна Струма, като зона с най-неясна етнонимия и топонимия през античната епоха. При това, вниманието е насочено повече към онези територии, които, по мое мнение, са били част от Първа македонска област, създадена от римския сенат за времето между 167 и 148 г.пр.н.е. Необходимо е да се направи и още едно уточнение. В работата не намират отделно място едни от най-значимите селища в басейна на Стримон, като: Амфиполис, Сираис, Пауталия и други, защото са категорично локализирани, докато моята цел, на този етап, е да се разгледат дискусионните въпроси и състоятелността на съществуващите хипотези за известните от изворите, но засега нелокализирани градове и по-големи поселения.